ИСТОРИЧЕСКИ ВЪЗСТАНОВКИ - ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИНИ
Битката при Онгъла
Възползвайки се от постоянните войни на Византия с арабите, хан Аспарух преминава р. Дунав и навлиза в Малка Скития (днес Добруджа). През 680 г. византийският император Константин IV Погонат организира голям сухопътен и морски поход против навлезлите в земите му прабългарски племена. Теофан Изповедник ни дава косвени указания за броя на ромейската армия, като пише, че императорът свикал „всички теми“. Точни сведения за броя на ромейската войска липсват, но по това време една имперска полева армия е наброявала между 15,000 и 25,000 души. От друга страна нямаме сведения и за армията на българите, но едва ли числеността ѝ е надвишавала 10,000 души.
Битката на Хан Тервел с арабите
Битката за Европа
Хан Аспарух
За повече информация се свържете с нас!
Преди битката при Ахелой
Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.
Битката при Одрин
Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г. е сблъсък между българска армия, водена от цар Калоян, и кръстоносци от Латинската империя, начело с император Балдуин I. Тя е спечелена от българите след успешна засада.
В битката цар Калоян разгромява рицарите и пленява императора им, който е затворен на върха на една кула в крепостта Царевец. Около 300 рицари са убити, а император Балдуин по-късно умира в плен.
Месемврия
Полустровът на Несебър – древният град Месамбрия, наречен през късното средновековие Месембрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.
В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.
Месемврия
Полустровът на Несебър – древният град Месамбрия, наречен през късното средновековие Месембрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.
В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.
Крепоста Червен
Червен е един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто българско царство (XII – XIV в.). Стратегическото му местоположение, благоприятните условия в долината на р. „Русенски лом” и близостта до столицата Търново предопределят неговоторазвитие. Изграденият укрепен град е разположен на висок скален рид,ограден от реката и до днес е запазил големи части от сложната сиукрепителната система.
Значението на града нараства след 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г., превзет е от византийска войска по време на царуването на българския цар Ивайло, а през 1388 г. от османските турци.
Развитието на Червен достига своя разцвет през XIV в., когато неговата територия нараства значително – около 1 кв км и се превръща в стопански център с развити желязодобив, строителство и дървообработване, битови и художествени занаяти.
Червен е археологически обект с голям принос за обогатяване на представите ни за градоустройството на средновековните български градове и техния стопански живот, както и за изучаването на средновековната българска култура.
Битката на Телеф с Ахил
Телеф е древногръцката митология е син на Херакъл и Авга. На бащата на Авга, тегейския цар Алей било предсказано, че синовете му ще загинат от ръката на потомък на неговата дъщеря. За да не се сбъдне предсказанието той прави дъщеря си жрица на Атина и я заплашва, че ще умре, ако легне с мъж. След като забременява от Херакъл, от страх пред баща си, Авга скрила незаконороденото дете в храма на Атина. Разгневената богиня докарала чума на страната. Авга избягала от гнева на баща си в Мизия. Бездетният мизийски цар Тевтрант (Тевтрас) я приел като своя дъщеря (Хигин, Fabulae. 100). Телеф бил отгледан от една сърна. По-късно го намерили пастири и го завели при цар Корит, който го възпитал като свой син. Когато пораснал Телеф разбрал от Делфийския оракул, че майка му е в Мизия и тръгнал да я търси. В Мизия спасил на цар Тевтрант от заплашващите го врагове и за награда царя му дал за жена своята дъщеря -собствената му майка. Телеф разпознал собствената си майка. Има и вариант, според който Авга заедно с Телеф избягали от баща ѝ, преплували морето и стигнали в Мизия. След смъртта на Тевтрас, Телеф станал цар на Мизия. Митологическата традиция счита Телеф за родоначалник на пергамските царе. По пътя към Троя, гръцката армия спряла в Мизия, където управлявал цар Телеф. Според по-късно предание, гърците спрели в Мизия по погрешка, но после били отнесени от буря в Мала Азия и отново стигнали до Авлида, където повторно тръгнали за Троя, след като принесели в жертва на Артемида, дъщерята на Агамемнон, Ифигения. Гърците нападали цар Телеф, който е родственик на троянския цар Приам. В битката Ахил ранил Телеф, а самия Телеф убил Терсандър. Раната не заздравяла и Телеф се обърнал към оракул, който му казал "този, който те е ранил, ще те излекува". Телеф отишъл в Авлида и или се престорил на просяк, молейки Ахил да му помогне да си излекува раната или отвлякъл Орест и го държал като заложник с искането да бъде излекуван. Ахил отказал, заявявайки, че няма медицински познания. Одисей решил, че щом копие е направило раната, копие трябва да може и да я излекува. Парчета от копие били сложени на раната и Телеф оздравял.
Спартак преди решителната битка
През 73 пр.н.е. група от около 200 гладиатори от школата на Батиат планират бягство. Когато планът им е разкрит, около 70 човека успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват и да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.
За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите. След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република. Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа робската войска отново поема на юг. В това време за претор, натоварен да води военни действия, е избран Марк Лициний Крас.
Фантастичното богатство на Крас му позволява да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници.
През 71 г. пр.н.е. Крас започва маневрена война срещу бунтовническата армия – специални малки отряди от конници и ветерани постоянно нападат робите, унищожават фуража и припасите им. Част от робите се поддава на провокацията и напада легионите на Крас, но е обкръжена и избита. Спартак отстъпва към Месинския пролив и влиза в съглашение с киликийски пирати, които му обещали да предоставят кораби с които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили.
Възможно е Крас, който разполага с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите, за да предотврати прехвърлянето на войната на острова (тогавашната житница на Рим). На връщане, пътят на робската войската е преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., построени от римляните и проточили се през провлака на Региум. След отчаян щурм въстанниците пробиват обсадата, но в това време в Южна Италия дебаркират легионите на Гней Помпей и Марк Теренций Варон Лукул (Апиан го бърка с брат му Луций Лукул, който по това време е на изток и води война срещу Митридат). При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби участвали във въстанието са разпънати на кръстове по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.